РАСТЕНИЯ, КОИТО СЕ СРЕЩАТ САМО В БЪЛГАРИЯ

Растителните и животински видове, които се срещат само в даден регион или дадена страна, се наричат ендемити. Въпреки скромната си територия от 111 хил. кв. км България е извънредно богата на ендемични растения, които не могат да се видят никъде другаде по света. Регистрираните досега ендемити сред семенните растения (т.е. без водораслите, мъховете, лишеите, папратите и хвощовете) наброяват около 170 вида и към 100 подвида. За сравнение: общият брой на семенните растения, разпространени в България, е около 3500-3700 вида. Два от българските ендемити се смятат за безвъзвратно изчезнали, като опазването на останалото богатство - в съответствие с международните споразумения - е задължение на българската държава.

Освен това в страната са установени и около 200 балкански ендемити, като много от тях са разпространени главно в България или открити първоначално в нея. По тази причина значителна част от тези растения носят в названието си определението "български" или имената на български учени, планини и др.

Това изобилие от ендемити се обяснява с редица фактори, най-важни от които са географското положение на страната (където към местната флора се прибавят и растителни видове, характерни за Централна Европа, Азия и Средиземноморието), разнообразието на климата и особената геоложка история на Балканите. Така например заледяването на полуострова през ледниковата епоха е било значително по-слабо и по-омекотено отколкото в други части на Европа. Именно заради това "меко" геоложко минало тук са се запазили редица растения, които не са оцелели другаде. В този смисъл тези ендемити са уникални и с това, че са реликти, остатъци от отдавна отминали епохи.

РОДОПСКИ СИЛИВРЯК
(Haberlea rhodopensis)

Сем. Геснериеви - Gesneriaceae

Въпреки че не е пустинен обитател, силиврякът е световен рекордьор по издържане на засуха. Ботаниците са установили, че той може да преживее 31 месеца изсушен в хербарий, след което при овлажняване започва отново да се развива нормално. Ето защо, когато учените от ботаническите градини по света се обръщат към българските си колеги да им изпратят силивряк, те получават не семена, както се постъпва в такива случаи, а хербаризирани растения.

Haberlea rhodopensis е предледников реликт, чиято "възраст" е по всяка вероятност над 2 милиона години! Разпространен някога по цяла Европа, днес той се среща само в Стара планина, Средна гора, Родопите и Тракийската низина. Размножава се вегетативно и чрез семена. Защитен вид.

Силиврякът е красиво цвете, заради което е високо ценен и като декоративно растение. Но колекционерите, които го притежават, далеч не са много. Той расте на туфи - по скални терени, най-вече по пукнатини на скални разкрития, на влажни, предимно сенчести места в дъбовия и буковия пояс (от 250 до 1400 м надморска височина). Удължените му месести листа са събрани в приземна розетка. От тази розетка през април и май израстват по едно или повече стъбла, високи до 15 см, на чийто връх през май-юли разцъфтяват от 1 до 5 бледорозови до виолетови фуниевидни цветове.

Цветето е намерено най-напред в Родопите през 1834 г., а става достояние на науката като нов род през 1835 г. благодарение на заслужилия изследовател на Балканите, унгареца Имре Фривалдски, който му дава името на своя учител - унгарския ботаник Haberle.

По информация във в. "Новинар" от 4 септември 2004 г., Haberlea rhodopensis се изследва от НАСА и руски секретни лаборатории заради своите изключителни качества.

Разпространение на родопския силивряк в България

 

БЛЕСТЯЩО ЛАЛЕ 
(Tulipa splendens)

 

Блестящото лале е изключително рядък уникат. То е открито от българския ботаник Димитър Делипавлов през 1976 г. край село Симеоново недалеч от град Ямбол (Югоизточна България), като до момента не е намирано никъде другаде в страната. Нещо повече: през 1979 г. при Симеоново са изброени само около... 20 растения. Включено е като застрашен вид в Червената книга на България /1984/.

Расте из просветлени места в горите на 180 м. надморска височина върху мощни алувиални богати и влажни почви и в обработваеми земи.

Tulipa splendens има кафява подземна луковица. През пролетта от луковицата израства 30-40-сантиметрово стъбло с няколко листа. Лалето цъфти през май с едър червен цвят.

Размножаването му е трудно, тъй като става само чрез семена (дори и в култура не образува дъщерни луковички), а новите растения започват да цъфтят едва на седмата-осмата година.

Предполага се, че блестящото лале някога не е било чак толкова малобройно, като несъзнателното му унищожаване се дължи главно на селскостопанските работи.

В България има още шест вида диви лалета. Четири от тях са български ендемити - Блестящо лале, Родопско лале (Tulipa Rhodopaea Vel., 1922), Урумово лале (Tulipa urumoffii Hayek, 1911), Златисто лале (Tulipa aureolina Delip., 1976), а един - балкански - Хагерово лале (Tulipa hageri Heldr., 1874 /T. thracica Dav., 1915/).

ТЕКИРСКА МИШОРКА 
(Gypsophila tekirae)

Сем. Карамфилови (Caryophyllaceae)

Текирската мишорка е ендемитен вид многогодишно тревисто растение от семейство Карамфилови, разпространен само в България, на територията на област Пазарджик. Расте само на Бесапарските ридове в землищата на селата Огняново, Синитево и Хаджиево. Освен по тези места видът не се среща никъде другаде в света.

Растението е защитен вид. Текирската мишорка е описана и класифицирана през 1929 г. от българския ботаник академик Борис Стефанов. Името на вида текире (tekirae) е производно от старо име на с. Три водици, което се е казвало Текира. Всъщност текирската мишорка не се среща в землището на с. Три водици, но когато растението е било събрано за първи път от проф. Георгиев от околностите на с. Хаджиево, той е посочил името на по-известното тогава, съседно село Текира.

Опасност за вида е унищожаване на местообитанията му при разкриване на кариери, изкуствено залесяване, увеличаване на интензивността на обработване на земята и нахлуването на чуждия инвазивен вид Айлант (Ailanthus altissima).

Цъфти юни-август, най-често юли. Размножава се предимно със семена, но и вегетативно. Заселва се бързо и обхваща твърде масово вторичните местообитания.

ЗЕМЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

България се намира в Югоизточна Европа, в центъра на Балканския полуостров. Тя граничи на север с Румъния, на запад с Югославия и Република Македония, на юг с Гърция и Турция и на изток с Черно море. Площта на България е 110 993,6 кв. км., а населението й - около 8,5 млн. души (1992 г.). С подобна територия в Европа е Португалия, в Азия - Йордания, в Африка - Либерия и Република Бенин, в Латинска Америка - Гватемала и Куба, в Северна Америка - щатът Охайо в САЩ.

В по-голямата си част земята на българите в днешните й граници е разположена между 41 и 44 градуса северна ширина. На приблизително еднаква ширина със столицата й София са Рим, Мадрид, Чикаго и Пекин. Климатът на страната е умерено континентален, като на юг често се чувства полъхът на Средиземноморието, на северозапад - на Централна Европа, а на североизток - на руските степи.

Пейзажът на  България предизвиква спонтанната благодарност към Създателя.Той е пленително  разнообразен - ниски, средни и високи планини, хълмове и плата, низини и равнини, котловини и проходи, долини и ливади, заливи и плажове. Планините  Рила и Пирин са от алпийски тип. Тяхната височина надхвърля 2900 м. над морското равнище. Най-дълга е Стара планина, която разделя страната на две обособени части: северна и южна. Наричана още Балкана, тя е "кръстник" на целия полуостров. Горите, широколистни и иглолистни, са много на брой, но не стряскат с  размерите си. Прочутата през Средновековието Велика българска гора (Magna silva bulgarica) е вече легенда. Реките са многочислени, но не особено дълги и пълноводни. Днес  нито една от тях  не е плавателна. Най-дългата река, протичаща изцяло на българска територия, е Искър - 368 км. Северната граница на страната е очертана от река Дунав. Чрез нея България се свързва  с Молдавия, Украйна, Русия, Румъния, Сърбия, Хърватско, Унгария, Словакия, Австрия, Германия и системата на плавателните канали на цяла Европа. Крайморските, крайречните и планински езера и блата са малко на брой и имат скромни размери. Някои от тях са световно признати резервати. На Балканите най-големи са Охридското и Преспанските езера, които са тясно свързани с историята на България. Черноморските острови са с размерите на голям двор.

Подземните богатства са експлоатирани от времето на траките.  Почвите са най-вече горски и черноземни. Благодарение на тях, както и на останалите географски и климатични условия, българската земя е със славата на благословена за земеделие още от класическата античност. Тук е култивирана лозата, това е един от центровете, където се формират зеленчукопроизводството и овощарството. Растителният свят е предимно европейски, обогатен чувствително от средиземноморските, кавказки, степни и малоазиатски влияния. Животинският свят е типичен за Европа. През България минават две от главните европейски "магистрали" на прелетните птици - Via Pontica (по брега на Черно море) и Via Aristotelis (по река Струма). Във флората и във фауната й има множество ендемити - видове, които не се срещат никъде другаде по света. Освен това в страната съществуват редица резервати - планини, езера, блата и др., които също представляват международен интерес.

Таксономия, разпространение, биология и екология на вида - дива балканска коза

I. Таксономия, разпространение, биология и екология на вида

Обща таксономия и разпространение
Дивата коза (Rupicapra sp.) произхожда от Pachygazella sp., която е обитавала Централна Азия преди около 10 млн години (Lovari et al., 1980). Оттам рупикаприните се предвижват на изток, достигайки Европа. Първите фосили от Rupicapra sp. се появяват в Европа през средния плеистоцен, (Lovari et al., 1980).
До осемдесетте години на ХХ век са били описани 10 подвида дива коза за целия ареал на вида, принадлежащи към един вид – Rupicapra rupicapra. По-подробното изследване на произхода, устройството и поведението на дивите кози е довело до признаването на 2 различни вида – южна дива коза (Rupicapra pyrenaica) с три подвида разпространени в Югозападна Европа и северна дива коза (Ripicapra rupicapra) със 7 подвида, разпространени в останалата част от ареала на вида:
 R. pyrenaica pyrenaica (RPPy – фиг. 1) - пиринейска дива коза. Среща се в испанската и френската част на Пиринеите. Популацията й е около 53 000, а във френската част - около 15 500.
 R. pyrenaica parva (RPParva – фиг. 1) – кантабрийска дива коза. Обитава високите части на Кантабрийските планини с над 19 000 индивида.
 R. pyrenaica ornata (RPO – фиг. 1) – апенинска дива коза. Среща се в само в Национален парк “Абруцо” с около 400 индивида.
 R. rupicapra rupicapra (RRR –фиг.1) – алпийска дива коза. Най-многочисленият и широко разпространен подвид. Среща се в Алпите и съседни планински вериги на Германия, Франция, Италия, Австрия, Швейцария, Хърватия и Словения. Интродуцирана е в Нова Зеландия, Словакия, бивша Югославия и на много други места.
 R. rupicapra cartusiana (RRCart.– фиг.1) – среща се в ограничена територия от около 350 км² във варовиковия масив Шартро в Предалпите, Франция. Популацията намалява и през 1985 г. е оценена на минимум 150 индивида (Roucher, 1997). След разработването и изпълнението на План за управление на подвида, числеността му се увеличава на над 770 индивида през 1997 г. (над 5 пъти с 16 % годишен прираст) (Roucher, 1999).
R. rupicapra tatrica (RRT – фиг. 1) – разпространена е във Високите Татри и е интродуцирана в Национален парк “Ниски Татри”. През 1993 г. популацията е оценена на 600-640 индивида (Hrabe, 1997), а в края на 90те намалява до 300-400.

 R. rupicapra asiatica (RRA – фиг. 1) – азиатска (анадолска) дива коза, среща се в Североизточен и Източен Анадол в планините южно от Черно море, източно от Артвин и южно до Трабзон. Няма надеждно определена численост (Kence and Tarhan, 1997).
 R. rupicapra caucasica (RRCau – фиг. 1) – кавказка дива коза. Разпространена е в Кавказ от река Пашада и на югоизток, на около 900 км, до планината Бабадаг в Азербайджан. През 1990 г. популацията е оценена на около 15 000.
 Балканска дива коза (Rupicapra rupicapra balcanicа, Bolkay, 1925) (RRB – фиг.1)


Фиг. 1 Филогеография на видовете от Rupicapra spp. Отделяне на подвидовете и видовете по години (по Perez et al., 2007)


Както се вижда от фиг. 1, балканският подвид се е отделил от алпийския (R. r. rupicapra) след края на последния ледников период преди около 10 000 години. Няма сигурен начин за разпознаване на балканския от алпийския подвид по външни белези. Двата подвида се различават само по характеристиките на рогата и други краниометрични белези.


 Разпространение на балканската дива коза

Балканската дива коза се среща в изолирани находища в планините на Балканския полуостров.
В Гърция дивата коза формира шест отдалечени популационни групи: в Родопите и в планинските вериги от Епир до Северозападен Парнас, (Adamakopolous et al., 1997). Числеността й в Гърция е оценена между 300 и 500 индивида, като отделните популации са между 10 и 100 диви кози (Adamakopolous et al., 1997).

 Разпространение и численост в България


В България дивата коза се среща по стръмни склонове със скални комплекси в Рила, Пирин, Стара планина и Родопите от около 600 до 2 900 м н.в. Сведения за дивата коза в Родопите ни дава още Ксенофон, който пише, че траките са ловували на тях (Петров, 1965). До средата на ХIХ век балканската дива коза има по-широко разпространение в България, като се среща в почти всички подходящи местообитания в Стара планина и Рило - Родопския масив. След войните от края на ХIХ и началото на ХХ век, населението се сдобива с далекобойни пушки. Това води до увеличаване успеваемостта при лова на диви кози и значително намаляване на числеността на вида и пълно изчезване от много от находищата му. По това време няма ограничения за лов и ловен сезон. Със Закона за лова от 1897 г. е въведен ловен сезон за диви кози от 1 август до 31 декември, а през 1898 г., е наложена 10 годишна забрана за лов в Стара планина, тъй като дивите кози там са под 30 индивида (Петков, 1898). Със следващите закони за лова ловният сезон е намаляван, за да достигне до един месец – октомври – при Закона за лова от 1948 г. Въпреки намаляването на ловния сезон и забраната за лов на много места запасът на дивата коза остава незадоволителен. Според Христович (1939) в България има около 1000 индивида: Рила – 600-700, Родопите – 150-200, Пирин 80-100 и в Стара планина около 100 (Петров, 1965). След Втората световна война контролът върху незаконното ловуване се засилва и популациите започват бавно да нарастват, като увеличават и разпространението си. Според данните от таксацията (източник НУГ) запасът започва стабилно да се увеличава през 1965 година. Данните за 1960, 1961, 1970 и 1971 г. са интерполирани поради непълни таксации. Неестествените флуктуации в числеността между 1954–1957, 1959–1963 и 1969–1973 г. се дължат на две основни причини: първо - липса на таксация на много от обитаваните от диви кози находища и второ - липса на единна методика за таксиране. Вероятно най-висока численост дивата коза достига в края на 80те и началото на 90те, въпреки че според официалната информация пикът е в края на 90те. През 80те години, при надминат допустим запас, на много места е отчитан теоретично изчисления допустим запас или малко по-голям брой дивеч. През този период за Стара планина са отчитани около 270 диви кози, но запасът им е бил доста по-висок, като на много места са наблюдавани стада от по 40-50 животни (Гънчев, 2001). Допустимият запас е нисък – 6 бр./100 ха за първи бонитет. В Алпите запасът достига 15-20 бр./100 ха (Lovari, 1997).През 1977 г. в ловно стопанство “Кормисош” е извършена интродукция на кози от алпийския подвид, които след смесване с местната популация, достигат 300-400 индивида през 2005 г.

II. Биология и екология на вида

Храна

Козата проявява известна селективност спрямо храната. През пролетта и лятото диетата е основно от тревни видове (62 %) в алпийските пасища и в просветлените гори. Използва интензивно оскъдната растителност на бедни, скалисти, стръмни терени. Храни се и с треви, съдържащи токсични алкалоиди (чемерика и др.). Иглолистни, като клек, смърч и обикновена ела, се срещат целогодишно в диетата й с общо около 4 % (Knaus and Schröder, 1975). Дивите кози се хранят с клек, въпреки неблагоприятните му механични свойства, дори и в периодите с изобилна вегетация на тревни видове.
Концентрирането на диви кози зависи много и от наличието на храна. Районите с предпочитана храна през различните сезони са и местата, където стадата се задържат най-продължително през съответния период.
През летните месеци дървесната и храстова растителност е представена с по-ниски проценти в диетата на дивата коза, но процентът й се увеличава през зимните месеци.

III. Размножаване и развитие

Брачният период при козите е обикновено през ноември, като се определя от свето-периода (намаляващия ден). Интродуцираните в Нова Зеландия диви кози сватбуват през април и раждат през ноември. Ако не се осъществи оплождане през овулацията на козата, най-често последва друга овулация, която при козите е с 3-седмичен цикъл. По тази причина се появява пикова активност при оплождане и интервали при раждане на малките, защото периодът на бременността не варира силно.
Достигането на полова зрялост зависи най-вече от храната, климата, плътността и социалните условия. При популации с по-висока плътност, заради социалния стрес, женските остават по-дребни.Доказана е и положителна корелация между теглото и половата зрелост.
Най-рано женските могат да достигнат полова зрелост във втората си година (на 1.5 год.) и на следващата пролет да имат малко. Забременелите във втората си година женски са по-податливи на заболявания в края на зимата и пролетта от тези, които не са забременели в тази възраст. За алпийските страни е установено, че заплождането на женски на възраст 1.5 години е изключително рядко, по-висок е процентът на оплодени женски на възраст 2.5 години, но варира силно. В третата си година, дори и при по-лоши условия, почти всички женски участват в сватбуването и след 24-26 седмици раждат. Смята се, че до 12 годишна възраст, женските нямат промяна в плодовитостта. Отбелязвано е раждане и на 18 годишна възраст.
При мъжките има съществена разлика между полова зрелост и участие в размножаването, дори са открити активни сперматозоиди в тестисите на едногодишни мъжки. Повишена активност в размножаването и оплождане на женски е наблюдавана 1-2 години по-късно и при нормални условия е по-силно изразена след четвъртата година на мъжките. Това се определя и от социалната структура на стадото.
Повишеното присъствие на по-стари козли води до неактивност при по-младите и по-къс брачен период. Ако сватбуват активно младите мъжки отслабват и често не могат да се възстановят и да преживеят зимата.
Годишният прираст за Швейцария и Австрия е 64-72 % от зрелите женски (по-възрастни от две години).При възстановяване на кози на подходящи местообитания, прирастът е по-висок от средния (над 90 % от зрели женски), а при сурова зима и късни снеговалежи прирастът може да е много по-нисък. Не е изяснен механизмът, водещ до по-нисък прираст (за сведение - при елена има аборт, а при други бозайници се наблюдава резорбция на ембриона в стените на матката). Друго важно условие за прираста е оцеляването на новородените. При кози в неволя (в заграждения и зоопаркове) смъртността е висока непосредствено след раждането, заради родени слаби малки, паразити и други.

IV. Полова и възрастова структура на популациите на балканската дива коза в България

От наблюдаваните по време на контролните таксации в Родопите (декември 2005 г.) 631 диви кози не са определени пола и възрастта на 255 (41.06 %). Останалите (366) диви кози са определени по пол и възраст (табл. 1). На 11 и 12 юли 2006 г. бяха организирани таксации по методиката, използвана декември 2005 г. за установяване коефициента на раждаемост. Наблюденията бяха осъществени по 3 маршрута в ДДС “Извора” и два маршрута в ДДС “Кормисош”. Недостатък е високият процент на неопределени животни, но много често част от стадата или единични животни са в далеч гората и/или се скриват преди да е възможно надеждно определяне на възрастовата група и пола. От определените диви кози преобладават зрелите женски (35.25 %), като процентът им е значително по-висок от този на зрелите мъжки. Необходими са допълнителни проучвания за по-точно определяне на половата и възрастова структура. Превесът на зрелите женски би могъл да се дължи на следните причини:

Общ брой наблюда-вани индивиди Женски млади Женски зрели Мъжки млади (3-6 г.) Мъжки зрели Мъжки преста-рели Ярета Годи-наци Неопре-делени
Брой 631 28 129 28 66 0 88 27 255
% определените по пол и възраст диви кози 7.65 35.25 7.65 18.03 0.00 24.04 7.38
% от всички наблюдавани диви кози 4.51 20.77 4.51 20 0.00 14.17 4.35 41.06













Това е първата таксация в Родопите, провеждана по тази методика. Възможно е да има грешки при определяне на пола и възрастта. В практиката се смята, че стадата извън брачния период се делят на мъжки и женски, но много често в по-големите стада има мъжки, които биват определяни от преброителите като женски.
След брачния период мъжките често живеят на малки групи или сами. По тази причина е по-трудно да бъдат наблюдавани през месец декември. Поради обилното плодоносене на дъба, мъжките вероятно прекарват повече време в гората, хранейки се с жълъди, за да възстановят по-бързо теглото си след брачния период.
Тъй като мъжките в повечето случаи са на малки групи или сами, по-вероятно е да не бъдат забелязани от таксаторите в горист или силно пресечен терен. Често се забелязват 1-2 диви кози и при продължително наблюдение и/или раздвижване на животните се установява стадо над 10 индивида, т.е. самостоятелни животни е по-вероятно да бъдат пропуснати.
Групата млади женски включва индивиди до 3 години, а млади мъжки - до 6 години, т.е. още в тази възраст има превес на женските, което не може да се обясни с трофейния лов.





Фиг. 5. Полова и възрастова структура на определените диви кози в Родопите (декември 2005 г.)


Размерът на популацията се променя заради различното индивидуално възпроизвеждане и оцеляване на отделните видове. Това са компоненти за доброто състояние на една популация. Отделното състояние за година може да бъде определено като индивидуална жизненоспособност до следващия период за размножаване плюс броя на женските иновородени, които оцеляват след първата година. Както при повечето демографски модели, се изследат само женските и техните ярета, като се допуска, че мъжките не са лимитиращ фактор при възпроизводството, тоест че всички женски имат достъп до мъжки индивиди. Отделното индивидуално състояние за дадена година може да бъде статистически разложено в очаквани стойности плюс индивидуално вариране. Състоянието на вида i за дадена година е
ωi = µω + δi
където µω е очакваното идивидуално състояние и отклонинието за индивида i е δi, което има очаквана стойност 0, Е[δi] = 0. Очакваното състояние µω и индивидуалното отклонение δi са независими произволни променливи.


V. Денонощна активност и миграции
От юли до декември дивите кози прекарват повече време в алпийската зона, отколкото в гористите райони. От януари до юни по-голяма част от стадата са под горната граница на гората (Lovari and Cosentino, 1986). Големината на стадата се променя през годината, като тенденциите са за по-малки стада през зимата и броят на животните се увеличава през топлите месеци. Стадата са най-големи през юни-ноември, като максимумът е август-септември. При апенинската дива коза стадата само от мъжки или само от женски са под 5 %, като мъжките обикновено са от 2-3 индивида, а женските са по-многобройни. Мъжките на възраст до 5 години рядко събират “хареми” през брачния период и през това време се движат в “ергенски” групи или единично.
Дневната активност на козите може да се обобщи по-лесно за лятото. В сутрешните часове повечето животни пасат, следва пауза, която изключва малък процент от пасящи животни, другите лежат, често на сянка и преживят. Между 8 и 16 часа има още 3 или 4 фази на интензивно приемане на храна, като интензивността е най-висока в сутрешните и привечерните часове. Разликата е ясна, защото животните търсят през зимата слънцето, а лятото избягват жегата. При мъгла и облаци пасат по-дълго време, а през нощта, за разлика от еленови (Cervidae), не са активни. Има и съобщения за паши при пълнолуние, но те са изключително редки.
През зимата кози се срещат на места, където снегът е отвят или отнесен от лавина, но на тези места обикновено са при тихи дни (слабо ветровити).
Има големи разлики в предпочитаните места в тихи и ветровити дни. Това важи и за гористите територии. Очевидно, за да се избегне загуба на енергия от силно изстудяване от вятъра, не се посещават и ветровити места с по-достъпна храна. Това води до концентрация на кози на тихи места, но с по-лоша хранителна база. Освен храната, основен фактор за избиране на местообитанието е и температурният режим. През зимата предпочитат топли и слънчеви места, а лятото - ветровити и сенчести. Сезонните вертикални придвижвания в Алпите са по-големи от хоризонталните.В по-тежки зими са регистрирани по-големи придвижвания.


VI. Вътревидови взаимоотношения

Дивите кози са стадни животни. Стадата се променят по структура и големина не само през сезоните, но и през денонощието.
Женските в стадата са с ясно изразена йерархия, като с по-висок ранг са по-възрастните (доминиращи), а младите (1-3 годишни) са подчинени. По време на хранене по-възрастните могат да нападнат по-младите, особено тези, които не са достатъчно бързи да се отдалечат при приближаването на доминиращите. Това създава т.н. “социален стрес” в стадата. Установено е, че по-младите женски приемат по-малко храна от възрастните женски, заради по-честото изправяне на главата и по-малкия брой отхапвания в минута, даже в алпийските пасища, където нападенията от хищници са изключително редки. В популации с по-висока плътност и по-големи стада нивото на социален стрес е по-високо. По тази причина младите женски от тези популации са по-склонни към миграции в сравнение с популации с по-ниска плътност. Също така средното тегло на едногодишните женски в популации с по-ниска плътност е много по-високо от теглото на едногодишните в по-гъсто населените популации.

VII. Взаимоотношения с други видове. Влияние на хищници

Дивите кози са най-добре приспособените към стръмни скалисти терени копитни бозайници. Стадният им начин на живот и умелото използване на терена им помага да се предпазват успешно от хищници. В България хищниците, които могат да ловуват на дива коза, са вълк, скитащи кучета, мечка, дива котка, лисица и скален орел.
 Вълк (Canis lupus) – според Михайлов (1999), загубите от вълци в НП “Рила” не превишават 5-7 %, дори и там, където плътността на вълка е от¬носително висока. Жертви най-често са ярета и едногодишни, но са естествени и незначителни.

 Скитащи кучета – няма проучвания за влиянието на скитащите кучета. Te са особено опасни в близост до населени места, сметища, хижи и други, където има тяхна концентрация. Кучетата могат редовно и продължително да преследват диви кози през деня и при неуспешен лов да намерят храна в населените места. Подивелите глутници ловуват организирано подобно на вълците. Такъв случай бе наблюдаван на 14.11.2005 г. в местността Герзовица – недалеч от гр. Смолян и от градското сметище. След оглеждане на терена кучетата се разделиха - едно от тях подгони дивите кози с лай, а другите чакаха в засада. При приближаване на женска с яре до засадата, две от кучетата атакуваха без да лаят като скъсиха дистанцията до ярето до под 10 м (Вълчев, лични наблюдения). За разлика от вълка, кучетата намират допълнителна храна в населените места. Честото преследване от кучета може да доведе до недостатъчно приемане на храна от дивите кози и до преумора на животните, което ги прави по-уязвими както към болести, така и при атака от други хищници. Също така може да доведе до трайно напускане на подходящи местообитания.
 Скален орел (Aquila chrysaetos). Редките наблюдения за успешен улов на приплоди от скален орел, създават впечатление у ловците за голяма успеваемост. Но такива случаи вероятно са редки и не може да се каже, че оказват някакво влияние върху популацията на дивата коза. Малкото често търси защита между краката на майката, а стръмните скалисти терени и пукнатини намаляват шанса за успех на орела. Орелът се храни и с мърша, затова е възможно някои от хранителните остатъци в гнездата да са от мъртви кози (К. Андонов – намерен череп на яре в гнездо на скален орел в НП “Рила”, непубликувана информация).
 Смъртността, причинена от мечка, лисица и дива котка, е изключително рядка и не е от значение за прираста на популациите.



VIII. Kонкурентни тревопасни видове

В националните паркове дивата коза няма конкуренти сред другите диви копитни видове, тъй като нейните местообитания обхващат предимно алпийската и субалпийската част на планините, където плътността на другите копитни е ниска или конкуренцията, която изпитва, е незначителна и не може да се приеме за съществен фактор. Предимно през зимния сезон тя навлиза в горските екосистеми, където е възможно да се конкурира със сърната, дивата свиня и благородния елен.


Изследваните търбуси на дива коза, благороден елен и сърна показват, че най-широка хранителна ниша има благородният елен, следван от дивата коза. Сърната е много по-избирателна и нейната хранителна ниша е доста по-тясна. Диетите на благородния елен и козата до голяма степен се припокриват, докато диетата на сърната не се припокрива с тази на двата вида през лятото. Видовете, използвани за храна от елена и дивата коза през есента и зимата до голяма степен се припокриват (Schröder and Schröder, 1984). В Родопите е възможно да има конкуренция между дивата коза и благородния елен в някои местообитания в близост до скални масиви. Усиленото целогодишно подхранване на дива свиня в кòзите местообитания води до висока концентрация на вида, който редовно безпокои дивата коза. В другите части на страната плътността на копитния дивеч е много по-ниска от оптималната и конкурентни взаимоотношения не съществуват.

IX. Заплахи. Климатични фактори, бедствия – сняг и лавини.

Дивата коза е приспособена да понася суровите зимни условия във високите части на планините, но понякога става жертва на силни студове, дълбок сняг, лавини и срутвания. При възрастните смъртността през зимата е средно около 10 %. Най-големи са загубите при приплодите през първата зима (възможно е да достигнат 30-40 %).
Най-честите причини за зимна смъртност е лошата храна и недостъпността й под снежната покривка, при което козите не могат да задоволят енергийните си нужди. При отслабване организмът е по-уязвим към въздействие на паразити и болести. Зимните загуби са променливи, според условията през отделните зими. При по-висока плътност процентът на зимните загуби е по-висок.
Броят на дните със снежна покривка няма такова влияние върху зимните загуби, каквото нейната дебелината. Като възраст умират най-много приплоди и едногодишни, после мъжки, а най-малки загуби има при женските. Една от причините за по-високите загуби при мъжките е загубата на тегло по време на сватбуване.

X. Естествени хищници

Хищниците в България, които ловуват диви кози, са вълк, мечка, дива котка, лисица и скален орел. Загубите от вълци в Рила не превишават 5-7 %, дори и там, където плътността на вълка е относително висока. Жертви най-често са ярета и едногодишни, и са естествени и незначителни. Успешният лов на другите хищници е по-скоро случаен и рядък. Влиянието на всички хищници е незначително и не оказва съществено неблагоприятно въздействие върху популацията.

XI. Кучета

Значително по-неблагоприятно може да бъде влиянието на скитащите (подивели) кучета, които намират храна в населени места, сметища, хижи и др. Те могат редовно и продължително да безпокоят (гонят) диви кози, дори и без успех. В следствие, много местообитания в близост до населените места, хижи и сметища остават необитаеми или с ниска плътност.
Голям брой овчарски кучета, особено без спъвачки, често безпокоят и ловуват успешно ярета на диви кози. На местата с интензивна паша това може да доведе до изчезване от подходящи местообитания.

Конкуренция с други копитни видове

Преживните, които се срещат естествено в местообитанията на дивите кози, са сърна и благороден елен. Сърната е селективен вид и заема друга хранителна ниша (т.1.2.6.2). Диетата на благородния елен до голяма степен се покрива с тази на дивата коза, но и еленът и сърната са с по-ниска плътност в кòзите местообитания. Конкуренция с благороден елен може да има само където запасът и на двата вида е висок, но няма данни за силно негативно въздействие на този фактор. При интензивно подхранване и концентриране на дива свиня в местообитанията на дива коза, свинята редовно я безпокои.

XII. Зарази и паразитни болести

В Западна Европа по дивите кози често се наблюдават инфекции от конюнктивит (ЛАТ).Въпреки високата честота на разпространение, популациите се възстановяват успешно след възникнала епидемия. Всички изпробвани профилактични и превантивни средства се оказали безполезни. Болестта се е появила сравнително скоро и епидемии са характерни и за малки изолирани популации. Сравнително чести са епидемиите на дихателните пътища (комплекс пневмония), които са и важен патогенен фактор за определяне динамиката на популациите.
Проучвания на заболяванията при дивата коза и в частност на паразитозите в нашата страна не са правени или са оскъдни (Тюфекчиев, 1978).
Според д-р Иван Тодев (непубликувани данни) в ННИСЛСББД са изследвани копропроби и е извършена частична хеелминтологична аутопсия на органи от единични отстреляни животни.
За периода 1998–2006 г. са изследвани копропроби от 43 диви кози и органи - черен дроб, бели дробове и хранопровод на 21 диви кози.


Болести и паразити, свързани с животновъдството

В естествени условия паразитите имат нисък ефект върху популацията на гостоприемника им, но това не е така, когато паразит “прескочи” от един гостоприемник на друг (Caughley & Sinclair, 1994). Тогава най-често патогени се предават от домашни на диви животни. Чрез тях се пренасят от един изолиран географски район в друг.
Най-честите случай на епизотии по дивата коза в Европа са причинени от т.н. пневмония комплекс (dictyocauliasis, pasteurellosiss), краста (Sarcoptes rupicaprae) и конюнктивити (най-често Mycoplasma conjuctivae), (Giacometti et al, 1997). Открити бяха 4 случая на положителни проби за Q-треска, която се предава от домашни животни. Конюнктивит и крастата се предават на кози от домашни животни (Festa-Bianchet, 2002). Поради движението на дивите кози – сезонни придвижвания, при търсене на храна или по време на размножаване и др., заразите (напр. краста) могат да бъдат пренесени далеч от местата, където е контактът със заразените домашни животни. Най-често заразата се предава, когато мъжки се движат при различни групи женски през брачния период (Festa-Bianchet, 2002).
Известни проучвания върху ендопаразитофауната при дивата коза у нас има Тюфекчиев (1978), при което е установено наличие на трихостронгилиди от родовете Ostertagia и Nematodirus при различна степен на инвазия, протостронгилиди от родовете Protostrongilus и Cistocalus, паразита Trihocefalus ovis, тении и големия чернодробен метил Fasciola hepatica. Дивата коза страда от много болести, срещащи се по домашните животни, като фасциолоза (метил), кучешка тения, бруцелоза, диктиокаулоза (влас).



XIII. Директно унищожаване на вида. Бракониерство



Дивата коза е отлично адаптирана да се спасява от хищници чрез катерене по много стръмни и скалисти склонове. Много често козите допускат хищника (вкл. и човек) близо, защото се чувстват сигурни в скалните комплекси. Тези адаптации обаче не са ефективни като защита от далекобойните пушки. В открити скалисти места могат да бъдат забелязани отдалече и сравнително лесно издебнати. По тази причина дори и един бракониер, добре познаващ терена и навиците на животните, може при често ловуване да убие голяма част от козите в района, а останалите ще го напуснат поради честото безпокойство.
Въпреки забраните за лов в националните паркове, бракониерство съществува. Според Михайлов (1999) бракониерство е установено през цялата година в почти всички находища на дива коза в НП “Рила”, дори на териториите на четирите резервата, където видът се среща постоянно или временно. Незаконно се преследват и отстрелват диви кози както от законни ловци, така и от хора, работещи на територията на парка със законно или незаконно притежавано оръжие. Бракониерството не само не позволява увеличаване на числеността, но и влошава структурата на популацията, разстройва стадата и прогонва козите от местата за зимуване и раждане на малките. Фрапиращи са случаите на ловуване от страна на хижари и служители в областта на туризма, спорта и охраната, работещи на яз. “Бели Искър”, Трещеник, Паничище, Боровец, спортната база “Белмекен” и др., дори с автоматично оръжие. Проучванията показват, че установените загуби и намаляване на числеността се дължат на незаконно ловуване. Това е констатирано по време на теренни наблюдения и от събраните анкетни данни в периода 1997–1998 год. През септември, октомври и началото на ноември, когато са проведени 30те човекодни наблюдения в алпийската зона, в местообитанията на козите са констатирани (чути) над 20 отделни изстрела от ловно и бойно оръжие. Ако се допусне, че всеки втори изстрел е точен, това означава над 10 диви кози убити или наранени на една неголяма по площ територия.
В последните години работата на служителите на националните паркове, засилените мерки по охрана на територията, наложените санкции на заловените нарушители и по-ниската успеваемост на бракониерите, заради по-ниската плътност на козите в достъпните места, намали степента на бракониерство в сравнение с периода 1989–1998 г.
Политическата нестабилност в страната, незаинтересоваността или невъзможността да се стопанисва вида доведоха до увеличаване на незаконното ловуване и често безпокоене. В резултат на това плътността на дивата коза намаля в много от местообитанията, а някои остават необитаеми, включително и в защитените територии. Това води до по-голяма фрагментация на популациите, по-високата степен на близко родствено кръстосване и следователно по-ниска жизненост на индивидите и по-уязвима популация от болести, епидемии, природни бедствия, хищничество и др.
Бракониерства се заради месо, трофей, незаконен ловен туризъм и т.н. По тези причини незаконно ловуващите ще бъдат разделени на следните групи:

XIV. Лов с цел продажба на трофеи

Масова практика е в обществени заведения (ресторанти, механи и др.) да се поставят препарати и трофеи на ловни и защитени видове. Така се създава пазарна ниша и за трофеи и кожи на дива коза. Това е допълнителна мотивация за местни ловци, които познават добре козите местообитания, навиците на дивите кози и характерните особености. В резултат, може да се стигне до пълно изчезване на вида в дадени местообитания.








Използвана литература:
”План на действие на дивата коза в България 2007-2016” - разработен от Костадин Вълчев, Красимир Андонов, Георги Попгеоргиев, Димитър Плачийски, Стефан Аврамов
“National geographic”
Енциклопедия на фауната в България

За всички любители на ФРЕНСКИ БУЛДОГ

Това са 13 причини защо да НЕ взимате френски булдог!! Взето е от тук. http://www.frenchbulldogz.org/purchasing/topten.html

1. They are possibly the most flatulent breed on the face of the planet.

We're not talking one or two little farts per week, either - we're talking about a constant miasma cloud of evil smelling gas that will hang over top of your Frenchie pretty much constantly. Not only that, but they tend to belch after eating, too. Also, they have no hesitations about doing this when you've got company over - like, say, the boss you were hoping to charm into giving you a raise.

2. They shed. A lot.

Were you interested in Frenchies because you assumed a short haired breed wouldn't shed as much? Think again! Frenchies shed year round, and if you don't groom them to remove it, they'll be happy to do so by rolling on the antique aubusson carpet or priceless needlepoint chair. It also seems inevitable that people who own dark Frenchies prefer white clothing, and vica versa.

3. They're not Lassie - loyalty isn't a breed trait Frenchies are known for.

Looking for the kind of dog who will devote itself to you and only you? Then look at something other than a Frenchie. You'll often hear French Bulldogs described as 'gregarious', which is usually a polite euphamism for 'they're sorta slutty and will ditch you for the first person to offer them a cookie and scratch on the head'.

4. Drooling isn't unknown, and neither is messy eating and drinking.

While not all Frenchies drool, enough of them do that it's something to be prepared for. Many of the non droolers are still messy, slobbery, sloppy drinkers and eaters, and food loves to get caught in those adorable Frenchie face creases and wrinkles. Since Frenchies have a well developed sense of humor, many of them have found that pant legs make convenient napkins - especially cream linen pant legs.

5. Frenchies can have 'little dog' syndrome - some will fight at the drop of the hat.

Most commonly seen in the girls (who can put the capital 'B' into the word bitch when they want to), dog agression isn't unknown in Frenchies. Those seeking to integrate multiple dogs into one household need to be prepared for spats, territorial conflicts and food agression in some dogs and some lines.

6. Poop makes a nice snack sometimes (eww...)

Yup, it happens - some Frenchies develop a taste for poop, whether their own, or someone else's. And kitty litter? Yum yum! Kitty poop eating is so common that we resignedly refer to it as 'kitty canapes'. Another favorite is Canada goose poop - mine will snuffle this stuff up like it's truffles dipped in caviar. Elegant dogs they're not.

7. Allergies abound

In addition to all of the common health issues you'll hear about which can occur in Frenchies, is another one which is less commonly mentioned - allergies. Whether to food, cleaning products, or environmental factors, allergies of one kind or another are so common in Frenchies that it is virtually impossible to gaurantee your dog won't develop them. Some can be controlled with a simple change in diet, but others are much more difficult to alleviate.

8. They're small and cute, but they're still a bull & terrier breed, and that means they're stubborn

Did you ever wonder why stubborn people are referred to as 'bull headed'? Well, you won't after you've owned a Frenchie. Implacably stubborn and always determined to get their own way, and a challenge to obedience train, Frenchies prefer things be done their way, or not at all. Veteran trainers have been known to be reduced to tears at the stubbornness of one cute little 21 lb Frenchie.

9. House breaking? Good luck!

You know that rare oriental carpet that you're so attached to? The priceless one that Grandmother left you in her will? Well, your Frenchie just peed on it. Repeatedly. Oh, and he also left you a 'surprise' under the coffee table - and all of this was after you'd spent months consistently housebreaking him. Welcome to the wonderful world of Frenchie ownership! Frenchies can be one of the most incredibly difficult breeds to housebreak. Experienced dog owners have been reduced to accepting that carpeting is no longer an option once you own a Frenchie.

10. Don't leeeeaaaaave me!

Looking for a dog that will be content to stay home alone while you're at work during the day? Something content to be alone, and able to entertain itself? You might want to think twice about getting a Frenchie, in that case. Many Frenchies suffer from seperation anxiety, a condition which they express with everything from frantic barking to chewing, digging and pacing. Some owners have found that the only solution is to add a second dog, while for others even this doesn't work.

11. The Frenchie death yodel - once heard, never forgotten...

You're getting ready for bed, and suddenly you hear it - the sound that's been described as 'nails on a chalkboard to the power of ten'. Is it an animal caught in a trap? Someone choking to death? The end of the world? No, it's just your Frenchie, expressing his opinions about being left alone. I bet your neighbours love hearing it just as much as you do! Want to hear a sample? Click here.


12. Frenchies have health issues - lots of them

Conscientious breeders do everything in their power to produce puppies which are as healthy as possible, but every health screening test in the world still isn't enough to ensure that nothing will ever happen to your Frenchie. Breathing problems, spinal conditions, allergies, heat stroke, joint problems, Cushings, Addisons, eye problems - they're out there, and they can happen. Are you prepared to deal with this, if and when it does? Owning a Frenchie is not for the faint of heart - and it's also not for those who can't afford good veterinary care.

13. Frenchies - the four legged crack of the dog world.

Frenchies should come with a warning label slapped on their sides - something to let all of us poor suckers know that owning one is never enough. Allergies, poop breath, carpet piddling - if you're the kind of person who can tolerate all of this and still love a Frenchie, you're just one short step away from becoming a Frenchie junkie, just like the rest of us. Once you've owned one, nothing less will ever again do. Consider yourself forewarned.

Превод ;)

1. Може би, те са най-пръдливата порода, съществуваща на планетата!!!

Не говорим за една-две малки пръднички в седмицата, напротив - говорим за постоянен миризлив облак от зле-миришеш газ, който ще виси над вашето Френчи почти непрекъснато. Не само това, но и имат навика да се изпускат и след хранене. Нямат никакво колебание да го направят когато имате и компания - да речем, на гости ви е шефа, който се опитвате да впечатлите за увеличение.

2. Те пускат косми! Много!
Заинтересувани сте от Френчитата, защото сте решили, че като късокосместа порода не се скубят толкова? Е, помислете отново. Френчитата се скубят по цяла година и ако не ги решите, те ще бъдат щастливи да се овъргалят в античния ви персийски килим или върху безценния ви люлеещ се стол. Също изглежда неизбежно, че хора, който притежават тъмни френчита предпочитат бяло облекло и обратното.

3. Те не са Ласи. Лойалността им не е черта, с която са известни.

Ако си търсите такова куче, което да е е отдадено само и изцяло на вас, тогава потърете нещо друго. Често ще чуете да описват френските булдоци като "неблагодарни", но това е по-скоро учтив начин да кажеш " те са по-скоро уличници, който ще ви зарежат заради първия човек, който им предложи бисквитка или почесване по главата.

4. Пускането на лиги не им е чуждо, а също и цапащото ядене и пиене.
Докато не всички френчита се лигавят, достатъчно много от тях го правят, така, че бъдете готови. Много от не-лигавите обаче са си мърльовци, като храната много обича да се крие из техните сладки гънки и бръчки по муцуната. И след като френчитата имат странно чувство за хумор, много от тях намират, че крачетата им стават за прекрасни салфетки.

5. Френчитата имат синдорма на "малкото куче" (Наполеонов синдром) - някой просто живеят, за да се бият.
По-често срещано при момичетата ( дори могат да сложат главно К, пред думата Кучка, когато пожелаят), агресията спрямо кучета е често срещана при френчитата. Тези, които се опитват да интегрират повече кучета в една кучета, трябва да се подготвят за драми, териториални войни и сблъсъци за храна.

6. Акитата понякога стават и за следобедна закуска. Иуууу!
Да, случва се - някои френчита развиват вкус за акита, може и тяхно, и чуждо. А котешки акита - Ямиии! Познавам едно куче от канада, което пък си хапва гъши барабонки като трюфели.

7. Често алергични
В допълнение към всички често срещани здравни проблеми, ето един за който по-малко се говори - алергиите. Дали от храна, почистващи препарати или външни фактори, алергиите са често срещан проблем и е буквално невъзможно да се опрдели дали едно куче ще развие или не. Някои алергии биха могли да се контролират с малка промяна в менщто, но други са по-трудни за справяне.

9. Разрушители на къщи! Успех!

Нали знаете онзи рядък, ориенталки килом, към който сте привързан? Този безценния, който баба ви завеща. Е, ашето френчи туко-шо се изпика на него. Няколко пъти. О, из също ви е оставил "изненада" под масичката - и всичко това след като отделихте един месец да го учите непрекъснато как да се държи вкъщи.Добре дошли в прекрасния свят на собствениците на френчи. Те могат да бъдят някои от най-трудните породи относно правилата вкъщи. Дългогодишни притежалтели на френчита са били принудени да приемат, че ако имат такова куче, килимът не е опция.

10. Не ме оставяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяй!

Ако търсите куче, което да е доволно да си седи вкъщи, докато сте на рабоата, може би трябва да обмислите отново покупката на френчи. Много френчита страдата от това да се разделени от вас, състояние, което те изразват чрез дъвчене, лаене и друго. Някой стопани откриват решение, като си вземат второ куче, но за други дори и това не помага.

11. Френския смъртен вой, веднъж чут, никога не забравян.
Готвите се да си лягате и изведнъж го чувате - звукът, често описван като "нокти по тебеширена дъска". Дали е животно, хванато в капан? Някое, което се души до смърт? Края на света? Не, това е просто вашето френчи, изразяващо мнението си относно това, да е оставено само. На бас, че съседите и харесват звука, колкото и вие! Ако искате да чуете подобно, кликенете тук. http://www.frenchbulldogz.org/cinema/nobarking.htm

12. Френчитата имат много здравни проблеми.
Последователни и сериозни развъдчици правят всичко по силите си да произвеждат здрави кученца, новсички здравни тестове на света не са достатъчни да осигурят куче без проблеми. Проблеми с дишане, гръбначни изкривявания, алергии, топлинни удари, проблеми със ставите, Кушинг, Адисън, проблеми с очита - те са някъде там и могат да се случат. Готови ли сте да се справяте с тях, ако и когато се случат? Да имаш френчи не е за хора, които не могат да си позволят ветеринарни грижи.

13. Френчитата - четирикраката дрога в кучешкия свят.

Френчитата трябват да идват с голяма предупредителна табела - нещо, което да ни предупреждава, нас, загубеняците, че да имаш само едно никога не е достатъчно. Алергии, дъх на ако, пикане по килима - ако сте някой, който може да толерира това и все пак да обича кучето си, сте на една малка крачка от това, да станете френчо-наркоман, като нас. Веднъж притежавате ли, нищо по-малко ще ви задоволи. Смярайте се да предупредени.

Разрушаването на Национален парк Рила

Да спасим Ели с помощта на един SMS

Ели е на 28 години, родена е в София. Завършила е Химическия факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Свири на китара, танцува салса, ориенталски и народни танци. Прави прически и е дипломиран масажист. Работи в предпечатна фирма.
Ако я видите... едва ли бихте я пропуснали, както си танцува по улицата. Тя е от хората, които ви карат да се усмихвате, даже да се влюбвате. Не бихте могли да устоите на усмивката ѝ от ухо до ухо. Едва ли ще пропуснете да се вгледате в засмените ѝ очи и едва ли ще можете да си представите сълзи в тях. „Колко е хубаво, че има жизнерадостни хора по тоя свят!”, ще кажете. Няма и да ви мине мисълта, че точно тя се бори за живот.
А ако я познавате... едва ли ще сте подозирали, че един човек може да дава толкова много. Вие може и да забравите да ѝ се обадите за рождения ден, но – бъдете сигурни – за вашия тя ще напълни стаята ви с балони, за да ви изненада. Вие може да забравите да ѝ вземете някой глупав подарък за Коледа, но тя ще ви направи със собствените си ръце нещо, което дълго ще ви топли. Може да забравите в кой ден и къде точно щели да ѝ правят пак болезнени медицински процедури, но ако нещо ще се случва с вас, на сутринта тя ще ви чака пред вратата, за да ви гушне и да ви усмихне.

А ако я обичате...

...едва ли бихте понесли свят, в който я няма.

Да бъдем като нея.


Елена Димитрова има спешна нужда от животоспасяваща трансплантация на тънко черво.

Ели страда от рядкото заболяване фамилна аденоматозна полипоза (FAP). Преди 5 години бе отстранено дебелото ѝ черво. На 23 януари 2010 година, при нова операция, получи запушване на артериите на тънкото черво и последвалият "инфаркт" на червото наложи неговото почти пълно отстраняване. Остатъкът от тънкото черво не може адекватното да всмуква всички нормални съставки на храната. Налага се Елена да получава всички хранителни вещества и дори вода по венозен път, без да излиза от болницата. Този начин на хранене в момента е единственият възможен, но е напълно неестествен и уврежда всички органи на нейното тяло. За да бъде спасена, Ели се нуждае от спешна трансплантация на тънко черво. Тази операция не се извършва в България и може да се проведе само в чужбина.

Елeна в момента се намира във Военномедицинска академия, където ще остане на венозно хранене до заминаването си. Лекуващите ѝ лекари твърдят, че е готова да пътува за предварителните изследвания в Болоня.

Моля ви, който има възможност да дари поне един SMS с текст " DMS ELENA" на номер 17777 . Елена - това прекрасно младо създание e завършила в химичния факултет - млада, красива, интелигентна ,може би бъдеща Мария Кюри. Сега живота и зависи от нас. Помогнете и да си го върне обратно.

Eli is 28 years old, born in Sofia, Bulgaria. She graduated from the Faculty of Chemistry at the St. Clement of Ohrid University of Sofia. She plays the guitar and is an avid dancer of salsa, oriental and Bulgarian folk dances. She can style hair and is a certified masseuse. Eli works at a printing house.
If you see Eli... you'd hardly miss her dancing in the street. She is the type of person who makes you smile, even fall in love. You wouldn't be able to resist her gorgeous smile. You could hardly fail to look inside her laughing eyes and imagine them in tears. “How nice, there are such cheerful people in this world!”, you'd think. It wouldn't even cross your mind that she is just the one fighting for her life.
And if you know Eli... you hardly ever suspected a person could give so much of themselves. You might forget to call her for her birthday but be sure she will surprise you with a room filled with balloons on yours. You might forget to buy her a stupid Christmas present but she will make something with her own two hands and it will keep you warm for a long time. You might forget the exact day and place she's going to undergo painful medical procedures again but if something happened to you the next morning she'll be waiting in front of your door to take you into her loving arms and bring a smile on your face.

And if you love her...

...you wouldn't be able to stand a world without her.

Let's be like her.
Elena Dimitrova needs an urgent lifesaving transplantation of the small intestine.

She suffers a rare inherited disease - Familial adenomatous polyposis (FAP). Five years ago, she had her colon removed. On 23 January, 2010 during a new procedure she suffered obstruction of the arteries of her small intestine and the followed infarction caused its almost complete removal. Eli's condition does not allow her to take in food through her mouth. What little is left of her small intestine makes it impossible for the adequate absorption of proteins, fats, vitamins, iron or any other normal nutrients in food, for that matter. Elena is in intensive care and receives all these nutrients, and even water, intravenously. At the moment, this is the only possible way to feed her but it is completely unnatural and puts stress on the other organs in her body. In the following months, the intravenous nutrition will bring irreversible damages to her liver, kidneys and other vital organs. For her to be able to taste food again, Eli needs an urgent transplantation of the small intestine. This operation cannot be carried out in Bulgaria and can only be done abroad.


Bank Account
BGN - BG48 UNCR 7000 1519 3809 19
EUR -
BG47 UNCR 7000 1519 3810 34BIC
(SWIFT) -
UNCRBGSFUniCredit Bulbank
Account holder - ELENA DIMITROVA DIMITROVA

https://www.paypal.com/bg/cgi-bin/webscr?cmd=_flow&SESSION=lZ_Qby8tF4bPekeda4twn1l8zImYQsLqNjc-GFmAdTNkBjUoQN2FdJFWlsa&dispatch=5885d80a13c0db1f22d2300

Поход до връх Мусала

То не беше мрънкане за Мусала ,то не беше пуфтене близо 2 месеца от страна на един приятел ,който случайно беше прочел в интернет за екскурзии до там. В началото бях доста песимистично настроен към цялата история с планини ,върхове и тяхното изкачване ,но в последствие след като ме беше налегнала лятната скука след поредната изтощителна сесия най-накрая се реших и   поехме по дългия път на туриста-аматьор.Организирахме се на бързо и на 12-ти юли сутринта в 5.30 потеглихме от Пазарджик за Боровец.След около час по кръшните завойчета бяхме в Боровец.От започна голямото екипиране за първия преход от Боровец до хижа Мусала ,за който имах предчуствие,че няма да е никак лек.Още преди да се организираме знаехме ,че понеделник и вторник през летния сезон лифтът не работи,така ,че се бях настроил за голямото катерене по мусаленската пътека.Да съм се настроил ,да съм се настроил колко да съм се настроил ?! Още с първите 200 метра ми се видя тежко  и започнах с мрънкането сякаш Теди (въпросния човек ,който измисли похода до Мусала) беше правил пътеката и мрънкането естествено беше насочено към него .

Началото...

Като всяко едно начало и нашето беше доста трудно и изпълнено с премеждия.Като едни пълни аматьори бяхме на границата дори да се откажем след първите 2-3 км ,точно когато започва същинското изкачване по Мусаленската пътека още преди бора да е преминал в клек.

Изкачването ...

След втората почивка обаче на моя човек му хрумна невероятната идея да отвори биричката,аз отново бях песимистично настроен и към тази негова идея ,но след като ми даде да я опитам си отворих и аз една и от тук настана веселбата.След някоя друга глътка пуснахме и музика от телефоните (естествено бясна чалгийка) и след презареждането с живителната течност ,включихме на 5та и потеглихме ,като фактори като денивелация,потене и т.н вече не ни притесняваха.Бяхме като истински руски бойни машини по баирите.След около 3 часа катерене по мусаленската пътека бора започна постепенно да преминава в клек.

И настана "клек"...

Обнадеждени ,че остава малко до хижа Мусала ускорихме крачката и се озовахме в долината на река  Бистрица.След пресичане на реката и потъване на места до коленете в кал стигнахме до хижа Мусала.Там бяхме около 13.00 часа,точно когато надвиснаха големи буреносни облаци.Като пристигнахме се оказа ,че всъщност хижа Мусала не работи,собствениците си бяха тръгнали и се наложи да останем в съседна в момента в строеж постройка.Човечеца се оказа доста стабилен съгражданин от Пазарзджик и ни приюти без да ни вземе никакви пари.Отпочинахме в хижата 1-2 часа и след като преценихме ,че няма да атакуваме в същия ден върха решихме да хапнем и да направим една малка разходка за някоя и друга снимка в местността където е и хижата.

Езерото до хижа Мусала




Хижата в която пренощувахме.


Естествено снимахме и така наречения "Сфинкс"


Кончета-вихрогончета


Невероятната флора на Рила планина


Моя милост



"Виновникът" за похода






Па-па-па-палатка :d

Вечерта пред хижата славянските братя от "Chech Republic" както се изразяват ясно и благозвучно те решиха да си опънат палатки.Документирахме ги и тях.След някоя друга разменена дума на развален английски в крайна сметка се разбрахме ,че те ще ходят много късно сутринта  - 10 ч към върха ,а ние мислехме да ставеме в раннни зори и да атакуваме първенеца на Балканите. Така след раздумката с нашите мили братя от Чешката република към 23 напалихме печката с дърва ,по един топъл чай ,кой си измил краката кой не и по леглата.
Кой спал -спал,който не е - да е спал и в 5.30 след първи неуспешен опит за събуждане с алармата усетих ,как хижаря - бай Коце запали лампите по поръчка,за да ни събуди.Хапнахме по един сандвич ,ударихме по едно кафенце и тръгнахме по зимната маркировка в края на езерото.

Зимната маркировка е обозначена от стара телефонна линия (колове оцветени в оранжево-черно)

По пътя преди заслон "Ледено езеро" минахме през няколко други езерца.

След около два часа от хижа Мусала стигнахме до Леденото езеро и едноимения заслон.Останахме около 15 минути там ,купихме си книжки за 35-те планински първенци на България и книжка за 100те национални туристически обекта.Всяка от тях по 3 лв .Важно е да се знае ,че книжките ги има само на заслон "Ледено езеро" ,като печата за книжката с планинските първенци се взима долу от заслона "Ледено езеро" ,а за 100те обекта горе на върха при метеоролога в станцията.

Ледено езеро

След кратката почивка на заслона тръгнахме да атакуваме върха по лятната пътека ,която уж беше проходена ,но на няколко места си имаше доста сериозно количество паднал сняг и то точно на най-тесните участъци,като преминаването трябваше да става с изключително внимание .Точно на втория такъв участък на около 100 метра под върха аз реших ,да се откажа,заради несериозните за туризъм обувки  и тръгнах обратно към заслона.Теди се отправи към върха ,като преди това щракнахме няколко снимки на две красиви езера виждащи се от лятната пътека водеща към Мусала.

Според моето  мнение - най-красивата снимка от върха на двете езера.

Трионите преди връх Малка Мусала.



Зимният път към Мусала по северния ръб ,който е обезопасен с две въжета.

И така с голямо разочарование тръгнах надолу към заслона ,а Теди отпраши към върха ,въпреки ,че и той не беше с доста подходяща за този сняг екипировка.

Малко снимки от върха ...

Зимната пътека ,поглед от върха надолу

Малко преди заслона срещнах една женица ,която предишния ден се беше качвала на върха и ме предупреждаваше да не си правя шеги с планината ,и че с тези маратонки ,с които съм няма как да премина през заснежените участъци на лятната пътека.След около 1 час Теди се завърна покорил върха ,зареден с много положителни емоции - готов да покори следващия си осем хилядник (това в кръга на шегата) ... Така той ми разказа за малкия си престой на върха и поехме по обратния път към хижа Мусала с изричната уговорка ,че след две седмици се връщаме ,за да покоря и аз Балканския първенец,но този път по сверния ръб.Естествено с подходщата за случая екипировка и обувки! Така и двамата щастливи - единия вече изкачил върха ,а другия с надеждата за следващия път, да пребори планината ,навръщане за по-малко от 2 часа бяхме на хижа Мусала ,където ни посрещна добрия стар Бай Коце ,който ни даде карта за лифта.Този път случайно видял ,че отиват групи към лифта и ни заведе до него.За наш късмет лифта работеше и след 25 минути бяхме в Боровец.От там директно на малкото сладко опелче кадетче ,на 5та и след един час бяхме от 2900 на 300 м средна надморска височина в добрия стар Татар Пазарджик.И така за обобщение ще допълня - при първа възможност бягайте в планината.Това е райско място.След две седмици се връщаме пак ,този път с необходимата екипировка и двойно повече желание за покоряване на Мусала.